Началото на Октомври е и вече официално мога да кажа “Здравей, есен”. Изкарвам топлото юрганче, а ароматните свещи на I/TEMS вече са запалени и вкъщи мирише на уют. ♥ Есента е времето, в което сменям джина с червено вино и сламените шапки с вълнени.
Малко ме е срам да си кажа от колко време този пост седи като чернова. Бях си казала, че тази година ще се занимавам по-сериозно с блога, но все нещо се случва. Или в мен е проблемът, не знам, не съм от най-сериозните.
Преживяхме големия студ миналия месец. Видях кварталната котка, свита на кълбо в големия сняг и ми се скъса сърцето. Най-милият мъж дойде след малко вкъщи с нея в ръце, а тя го беше прегърнала с нокти.
Позагубих се. В преносно и буквално значение, във всичките значения на глагола, за които можете да се сетите.
Хората винаги искат това, което нямат. Факт. Отрасла съм сред планини, но цял живот съм завиждала на морските хора. Още от дете исках да прекарвам всичките си безгрижни лета на морето. Мама ми казваше: “Ще ти омръзне, ще искаш да се върнеш на първата седмица.”