Лятото си отива, а аз изпитвам смесени чувства относно този факт. Жегата на юг е непоносима на моменти, а и нямам търпение да обуя топлите чорапки и пуловери и да се увия с вълнените шалове. Септември винаги носи със себе си носталгия.
Кожата е все още с цвят на кафе и мляко, косите са запечатали сол и слънце, което грее все по-слабо. След интензитета на лятото, Септември идва точно навреме. Да ни даде спокойствие, уют и наситени багри.
2 Comments
I don’t even know how I ended up here, but I thought this post was great.
12th May 2017 at 23:27I don’t know who you are but certainly you’re going to a famous blogger if you are not already 😉 Cheers!
Thank you so much! Very sweet of you:)
14th May 2017 at 21:44