Random

Lessons learned

Включвам се тук малко преди официално да отбележа 1 година без нито един пост. В своя чест ще направя един тигел on the walk of shame. 😀 🍑

Символично отбелязвам и края на едно пъстро и много щуро лято, което честно казано не изпращам с носталгия, защото обожавам есента. Смяната на сезоните за мен е свързана и с лека ретроспекция – да се върна назад през последните месеци, да отсея хубавите и не толкова хубавите моменти и аджеба да направя това, което толкова обичам – да анализирам. 😀
Наскоро попаднах на едни думи, с които много рилейтнах. “Maturity doesn’t come with age but with self reflection.” По-просто и по-добре не може да бъде казано. Опознаването на себе си е непрестанен процес и всъщност по-добре, че е такъв. Обратното би означавало, че някъде нещо е спряло.
В този ред на мисли, няма по-безценно от свободата да бъдеш себе си. Да разбереш, че няма нужда да се напасваш спрямо другите, да се опитваш да им се харесаш, защото това е балон, който така или иначе ще се спука в един прекрасен момент. Това е и нож с две остриета, защото може да те срещне с прекрасни хора, но може и да те раздели с такива. И това е абсолютно окей, ако вече не се усещате на една вълна. Мястото ти е там, където се чувстваш приет и свободен.
Next thing, научих се да не насилвам нещата. Такаааа, това беше доста трудно за мен. 😀 Като един типичен Овен бях свикнала нещата да се случват по моя начин и когато това не се получаваше, ставах доста кисела (меко казано 😀). Съдбата обаче много обича да ти удря по някой друг шамар, когато много си си повярвал. Ей така, за да те върне на земята. Сега, когато нещо не ми се случва, просто си казвам: “Еми, не е било писано, не е трябвало да се случи сега”. Много по-леко се живее с мисълта, че съдбата си знае работата, приятели.
По-леко се живее и когато се научиш да се обичаш. Тук обаче има едно много важно условие. Да се обичаш и в дните, в които не се харесваш. Да не се страхуваш от времето, в което си сам, а точно обратното – да го оползотворяваш с неща, които са полезни за теб, за тялото ти, за психиката ти. Нещо, което започнах да правя отскоро и което се превърна в любимия ми ритуал е йога преди лягане. Създадох си и плейлист с подходяща музика, защото за мен тя е 50% от изживяването. 😀 И така, сега знам, че това са минутите отредени само за мен, след които се чувствам като нов човек. Никой не може да ме убеди, че е неспособен да отдели 30 минути за себе си. Това са 30 минути. От 24 часа. Come on.
Тук съвсем логично следва това, че се научаваш да цениш времето си повече. Винаги съм смятала, че най-ценният подарък, който можеш да дариш на околните е времето си. То не се връща. Именно затова спираш да се бориш за изгубени каузи, отдръпваш се от хора и разговори, които не ти носят нищо, че и по-лошо – ограбват те. Това важи едновременно за приятелството и любовта. И в двете нещата трябва да се случват с лекота, в противен случай просто не си заслужава главоболието.
Ако има едно нещо, което съм научила за 25 години е, че правилните хора ще останат в живота ти въпреки всичко. Може и да не е под същата форма, но знаеш, че са там и ги има. 💕

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *