Малко ме е срам да си кажа от колко време този пост седи като чернова. Бях си казала, че тази година ще се занимавам по-сериозно с блога, но все нещо се случва. Или в мен е проблемът, не знам, не съм от най-сериозните.
Освен това съм и от онези досадните за околните, които просто не могат да стоят на едно място. Най-големият ми кошмар е да се отегча и да усещам, че си губя времето. Вчера много исках да отидем някъде с хамаците и да се препичаме на шарена сянка. Еми, отидохме, готино ни беше, ама аз след около 30-тата минута вече исках да си ходя. Всичко ми омръзва много бързо.
Та, в тази връзка, един уикенд просто тръгнахме без посока. И не след дълго се озовахме близо до тези поля.
В живота не винаги е задължително да знаеш къде отиваш и трябва да се оставиш да бъдеш изненадан понякога. Казва ви го control freak, който дълго време не можеше да съществува без да има строго начертан план. 😀
Без посока понякога е най-добрата посока. 🙂
