Лято било. Единственото лятно ми е едночасовият плейлист с летен чил, който се върти. Вчера Фейсбук ми припомни, че миналата година по това време съм била на Липите, с много тен и солена коса. Освен това буквално през две седмици бях на морето, а тази година дори на една истинска ваканция не съм отишла още. Плача вътрешно.
Тазгодишните летни дни се състоят предимно от работа, а тенът е мираж. Добре, че са уикендите, за да избягаме някъде. 🙂 Дойде ли Четвъртък започва великият рисърч къде да отидем. За мен всеки уикенд прекаран в града е равносилен на мъчително самоубийство и затова гледам да не си го причинявам освен в екстремни случаи.
Преди време гледах снимки от язовир Въча, който ни е супер наблизо и също така е поредното доказвателство, че #Българияесуперяка. Мястото е огромно и супер красиво, има и една доста симпатична виличка по средата му, до която те карат с лодка. 🙂 Нямахме време да я посетим, но поне имаме причина да се върнем.
Малките бягства определено карат лятото в града да е една идея по-поносимо пък и са супер зареждащи.
А междувременно търпеливо си чакам края на Август и се моля на всички богове да е слънчев.
