Peaches and falling stars

Август бил Неделята на лятото.
Може би, ама аз тайно си се надявам на едно циганско такова през Септември. Да дишам морски въздух и да ми пари пясъка на краката.

Всяка година от всичките 12 месеца винаги имам един любим. Един, който запомням с нещо специално и се връщам към него с еееееей такава усмивка. Миналата година беше Юни. Колко вино се изпи и колко танци се изтанцуваха в Капана!

2017-та ще я запомня с Август.

С вкъщи, с мама, с малиновия й сладкиш и домашния сладолед от пъпеш и банан.

С морето, със залеза на плажа, с лимонадата в ръка, най-сочните нектарини, играта с вълните и две ръце, които те държат здраво, когато посрещнеш най-високата от тях.

Един чифт влюбени очи, няколко падащи звезди. Road trip-ове по тесни пътища до непознати места, с едно лудо куче на задната седалка. Срещи с любимите хора, които не си прегръщал от толкова много време. 

С едно “Обичам те.”